„КЛЯТВА”
Анна Андреевна Горенко/ Ахматова (1889-1966 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КЛЕТВА
И нека претапя тя болката в сила –
онази, която с любим се прощава.
Кълнем се в децата, пред гробни могили,
че никой покорни не ще ни направи!
Ударения
КЛЕТВА
И не́ка прета́пя тя бо́лката в си́ла –
она́зи, коя́то с люби́м се прошта́ва.
Кълне́м се в деца́та, пред гро́бни моги́ли,
че ни́кой поко́рни не ште́ ни напра́ви!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анна Ахматова
КЛЯТВА
И та, что сегодня прощается с милым, –
Пусть боль свою в силу она переплавит.
Мы детям клянемся, клянемся могилам,
Что нас покориться никто не заставит!
1941 г.
Анна Ахматова
КЛЯТВА (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
І та, що сьогодні прощається з милим, –
Хай біль свою в силу вона переплавить.
Ми дітям клянЕмось, клянемось могилам,
Що нас покориться ніхто не заставить!
---------------
Руската поетеса и преводачка Ана Ахматова (Анна Андреевна Горенко/ Ахматова) е родена на 11/23 юни 1889 г. в курортен район край Одеса. Първото си стихотворение пише на 11-годишна възраст, първите й поетични публикации в печата са от 1907 г. Учи право в юридическия факултет в Киев и в историко-литературния факултет в Петербург. Представителка е на литературния стил акмеизъм. От 1923 до 1940 г. над публикуването на стиховете й тегне забрана, голяма част от творчеството й е забранена от цензурата до края на 80-те години. През това време тя продължава да пише поезия, пише есета за Пушкин, мемоари за Блок, Манделщам и Модилиани (известни са 16 платна на художника, за които поетесата е позирала). Превежда творчеството на френски, индийски, корейски, арменски и др. автори. Авторка е на стихосбирките „Вечер” (1912 г.), „Четки” (1914 г.), „Белая стая” (1917 г.), „Подорожник” (1921 г.), „Anno Domini” (1922 г.), „Тростник” (1940 г.), „Из шести книг“ (1940 г.), „Избрано” (1943 г.), „Стихотворения” (1961 г.) и др. През 1955 г. е възстановена в Съюза на писателите на СССР. През 1964 г. получава международната литературна награда „Етна-Таормина”, а през 1965 г. става почетен доктор на Оксфордския университет. Умира на 5 март 1966 г. в Москва. Едно от най-значимите й произведения – автобиографичният поетичен цикъл „Реквием”, е публикувано чак през 1989 г.